Какво представлява строителството на бъдещето?
Строителството на бъдещето никой не може да го определи напълно, защото то предстои. Но то трябва да бъде едновременно умно – за да улеснява хората в ежедневието им – и щадящо към околната среда, тъй като ресурсите на планетата са ограничени. Наред с това всички решения трябва да са икономически ефективни. Дори и най-добрите зелени практики не могат да се наложат, ако не работят устойчиво и рентабилно.

Какви теми акцентирахте във вашия панел?
Фокусът беше поставен върху енергийната ефективност като ключов път към устойчивото строителство. Обсъждаше се управлението на енергията в сградите така, че те да потребяват по-малко ресурси. Втората посока беше свързана с новите материали, които съчетават енергийна и ресурсна ефективност.

Кои са тези нови материали?
Споменах материали с фазови превръщания, които могат да преминават от течно в твърдо състояние и да отдават или поглъщат енергия. Те са все още авангардни, но вероятно в рамките на 3–5 години ще намерят по-широко приложение. Има и много ефективни, но все още скъпи решения като айрогеловите материали или вакуумните изолационни панели. Наблюдава се и засилен интерес към биогенните материали от възобновяеми ресурси – хората търсят по-тясна връзка с природата.

Материалите от растителен произход устойчиви ли са като конвенционалните?
По отношение на изолационните качества – да, те са съпоставими. Няма „идеален“ материал, има подходящ материал за конкретно приложение. Дълготрайността на пенопластите е по-голяма, но техният екологичен отпечатък е и по-висок. При природните влакна смяната им носи много по-малко въздействие върху околната среда, което ги прави ценни в определени случаи.

Добавя ли стойност за потребителя използването на природосъобразни материали?
Да. Усещането при контакт с естествени материали е различно – всички знаем защо обичаме дървесината. Освен това все повече хора осъзнато търсят такива решения и изпитват удовлетворение, че строителството им не нанася значителна щета върху природата.

Беше засегната и темата за радона. Какъв е проблемът?
Има действаща наредба от 2019–2020 г., която определя мерките за ограничаване на радона – газ, срещащ се в почвите и водите в определени региони. Проблемът е, че у нас липсва достатъчен контрол върху прилагането на тези мерки в проектите и изпълнението. Затова и в нови сгради все още се отчитат повишени концентрации.

Какви са европейските цели за строителните отпадъци и прилагат ли се у нас?
По директивата за управление на отпадъците 70% от строителните отпадъци трябваше да бъдат материално оползотворени до 2020 г. Това включва повторна употреба, рециклиране или влагане в обратни насипи. Сега изискванията се повишават – за ново строителство се иска 90% оползотворяване и се изключва обратният насип. Радва ме, че това се въвежда, защото в България твърдим, че постигаме 70%, но основно чрез заравяне, при което материалът губи стойността си. Повторната употреба или рециклирането например на стари тухли или бетон запазва значителна част от тази стойност.

Какво представлява оценката на жизнения цикъл?
Това е стандартизирана методика, която оценява въздействието върху околната среда на продукти, материали, процеси или цели сгради. При устойчивото строителство анализът на жизнения цикъл е основен инструмент за обективна оценка.

Финално послание към младите хора:
Младите са двигателят на промяната. Те трябва да бъдат дигитални, умни – и когато са умни, ще са и „зелени“. Това означава осъзнато отношение и грижа към околната среда.