Инфраструктурата е на първа линия, когато става въпрос за изменението на климата. Мостове, пътища, тунели и хидротехнически съоръжения са изложени на безпрецедентен механичен, термичен и воден стрес. Но зад кулисите секторът на строителните химикали работи неуморно, за да повиши устойчивостта им.

Инфраструктурата е като нервна система за регионите ни, а нейното безпроблемно функциониране е жизненоважно за мобилността, достъпа до вода, електричество и комуникации. Изправени пред климатични рискове – горещи вълни, наводнения, цикли на замръзване и размразяване, както и засоляване на почвите – съоръженията ни са поставени на сериозно изпитание. Тук строителните химикали се превръщат в малко познат, но ключов инструмент. С тяхна помощ се усъвършенстват формулите на бетона, хидроизолацията и защитните покрития, което прави инфраструктурата по-адаптивна, по-дълготрайна и с по-ниски въглеродни емисии.

Декарбонизация без компромис с качеството: бетонната революция

Бетонът остава незаменим материал в строителството, но производството му традиционно води до значителни емисии на CO2 – най-вече заради клинкера в цимента. За да се намали въглеродният отпечатък, се прилагат алтернативи като доменна шлака, варовикови пълнители, рециклирани материали и дори геополимерни свързващи вещества. Тези решения обаче често имат по-ниска начална якост.

Благодарение на примеси и суперпластификатори този недостатък може да бъде преодолян – постига се същата или дори по-голяма здравина при по-малко използван клинкер, което значително намалява емисиите.

По-устойчива инфраструктура в екстремни условия

Ролята на строителните химикали не спира до декарбонизацията. Те увеличават устойчивостта на конструкциите при екстремни климатични събития – подобряват механичната им адаптивност и защитата от топлина и влага.

Според ОИСР до 2030 г. ще са нужни милиарди годишни инвестиции в устойчива инфраструктура.

Примери по света показват ефективността на тези решения:

• В Кайро, Египет, най-дългата монорелсова линия без шофьор (700 000 m³ бетон) използва бетонова формула, устойчива на температури от 5°C до 45°C. Суперпластификаторите осигуряват постоянна якост и улесняват полагането.
• Във Финикс, САЩ, където температурите редовно надвишават 43°C, се прилагат отразяващи покрития за настилките. Така повърхностната температура спада с 6°C, а животът на настилката се удължава от четири на осем години, което намалява нуждата от ремонти наполовина.

Ремонтиране вместо разрушаване

Остаряващата инфраструктура, засегната от все по-чести екстремни явления, се нуждае от поддръжка. Пълното възстановяване е скъпо и въглеродно интензивно, затова строителните химикали предлагат решения за удължаване на експлоатационния живот: инжекционни смоли за тунели, HDPE хидроизолационни мембрани и специални защитни покрития.

В Делауеър, САЩ, мемориалният мост беше обновен със свръхвисокоефективен бетон (UHPC). Добавките позволяват да се използва по-малко материал при по-висока якост и намален въглероден отпечатък. Новата конструкция е проектирана за над 50 години експлоатация с минимална поддръжка.

Интелигентни материали за устойчиво бъдеще

Тези примери показват, че строителните химикали не просто укрепват инфраструктурата – те предлагат нов модел на планиране: по-малко строежи, повече реновации, материали с „интелигентни“ свойства и адаптивни конструкции. Всичко това интегрирано още на етапа на проектиране.

В света на климатичните предизвикателства, този „невидим“ сектор заема все по-централна роля, изграждайки по-добра и по-устойчива инфраструктура за бъдещето.