Г-н Цанев, ще ни разкажете ли малко повече за днешната проява, на която се намираме?

Днес провеждаме 14-та по ред кръгла маса за финансиране на проекти за устойчива енергия. Организатори сме ние от Центъра за енергийна ефективност заедно с Камарата на строителите в България и инициативата Renovate Bulgaria – част от европейската платформа Renovate Europe. Надявам се тази поредица от кръгли маси най-накрая да доведе до реална промяна в политиките за сградно обновяване – такава, която да насочи целия наличен ресурс, както от ЕС, така и от националния бюджет, към устойчиви, разумни програми, обхващащи повече хора и осигуряващи предвидимост на строителния сектор.

Можете ли да ни направите кратък обзор на европейските политики и националните планове в областта на строителството и архитектурата?

Европейските политики остават силно фокусирани върху енергийната ефективност – не само като инструмент за справяне с климатичните промени и за по-зелени градове, но и като важен фактор за геополитическа сигурност. Намаляването на енергийното потребление е ключов инструмент за намаляване на зависимостта от външни доставки и укрепване на енергийната независимост на Европа.

Същевременно, секторът на строителството е един от най-сериозните бенефициенти на тези политики – това се отразява и върху заетостта, и върху създаването на висока добавена стойност в икономиката.

България до края на тази година трябва да подготви нов национален план за енергийна ефективност в сградния сектор. До края на следващата година планът трябва да бъде одобрен от Европейската комисия, което ще отключи и допълнителни средства за страната ни.

Как европейските политики за енергийна ефективност влияят конкретно върху сектора в България?

Финансирането за енергийна ефективност остава приоритет. То е крайъгълен камък в Стратегията за запазване на конкурентоспособността на ЕС. Но само с публични средства не можем да постигнем устойчив ефект – затова трябва да ги използваме умно, така че да привлечем частни инвестиции.

Това би донесло по-големи обеми строителство, по-добра предвидимост и капацитет в сектора. Публичният ресурс трябва да се използва като катализатор за по-широко участие на гражданите и бизнеса.

Как върви изпълнението на Програмата за обновяване на сградния фонд?

В момента се изпълнява програма, финансирана от Плана за възстановяване и устойчивост. Правителството настоява проектите да се изпълняват с максимална амбиция – както етап 1, с 100% грантово финансиране, така и етап 2, където се изисква самоучастие от собствениците.

Моят съвет е: ако хората имат възможност, да се възползват сега. 20% самоучастие ще се изплатят многократно – ще живеем в по-добри сгради и ще повишим стойността на имотите си.

Как геополитическата ситуация влияе на сектора?

Несъмнено влияе. От една страна, има притеснения, че публичното финансиране може да намалее. Но реалността е, че енергийната ефективност е призната като инструмент за енергийна и геополитическа сигурност. Проектите в тази област допринасят пряко за защитата на Европа от външни рискове.

Как върви дигитализацията в сектора и какво е бъдещето на технологиите?

Дигитализацията е критично важна – особено на фона на демографската криза и недостига на работна ръка. Технологиите позволяват по-бързо, качествено и ефективно строителство с по-малко грешки и по-ниски разходи. На изложението днес ясно се вижда интересът на бизнеса към иновации – от цифрово моделиране до фабрично произведени елементи за обновяване. Това е пътят напред.

Какви са перспективите пред строителния сектор?

Секторът се движи по два основни стълба – ново строителство и обновяване. Новото строителство осигурява предвидимост, но сградното обновяване е пазар с огромен потенциал – особено при еднофамилните сгради, които остават подценени. Говорим за пазар от над 100 милиарда лева. Ако успеем да го активираме, строителният сектор ще има ресурси и капацитет да отговори на търсенето.

А какво е състоянието на строителството в селските райони?

Там е най-голямото предизвикателство. В икономически изостаналите райони все още липсва активна политика. Еднофамилните сгради доминират, но остават извън обхвата на програмите. Трябват целенасочени инвестиции и усилия за връщане на млади хора, за изравняване на регионалното развитие. Надявам се редовното правителство най-накрая да приеме национална жилищна стратегия с приоритет към изостаналите региони.

Какво послание бихте искали да отправите от днешното събитие?

Имаме шанс, който не бива да пропускаме. Ако провалим текущата програма, доверието на гражданите ще бъде трудно възстановено. Имаме година и малко, за да покажем, че сградното обновяване може да е ефективно, справедливо и устойчиво. Трябва да изградим механизми, които ще работят и след като европейското финансиране приключи – защото градовете ни заслужават да изглеждат и да функционират като истински европейски градове.