България има още много работа, за да постигне необходимото ниво на енергийна ефективност на сградния фонд. Само публичното финансиране няма да бъде достатъчно, а в процеса трябва да бъдат включени банков и частен капитал. Това коментира инж. Йордан Николов, изпълнителен директор на Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС), в подкаста на Stroitelbg.bg по време на изложението „Дом 365“. 

Какво означава „сграда с нулеви емисии“?

Една от основните теми в разговора е новият европейски стандарт за сгради с нулеви емисии. Както уточнява Николов, това не означава сграда, която изобщо не използва енергия. Целта е тя да има много ниски енергийни нужди и да не генерира въглеродни емисии на място от използването на изкопаеми горива. 

Тук терминът в разговора е правилен. Съгласно Директива (ЕС) 2024/1275 относно енергийните характеристики на сградите (EPBD) новите сгради, собственост на публични органи, трябва да бъдат с нулеви емисии от 1 януари 2028 г., а от 1 януари 2030 г. изискването обхваща всички нови сгради. Европейската цел е националните сградни фондове да станат високо енергийно ефективни и декарбонизирани до 2050 г. 

България е едва в началото на мащабното обновяване

Според Николов първата задача пред България е да ускори енергийното обновяване на съществуващите сгради.

По данни, посочени от него в разговора, за приблизително 15–16 години чрез различни програми са обновени под 3000 многофамилни жилищни сгради при около 66 000 такива сгради в страната. Особено сериозен остава въпросът с еднофамилните жилища и малките сгради, за които досега възможностите за публична подкрепа са значително по-ограничени. 

При тях собствениците често инвестират самостоятелно в топлоизолация и подмяна на дограма, но липсва достатъчно информация какъв е мащабът на тези подобрения и какъв е реалният им ефект върху енергийните характеристики. 

Само 100% безвъзмездно финансиране не е устойчив модел

Една от основните тези на Йордан Николов е необходимостта от промяна на модела за финансиране.

Според него въвеждането на 100% безвъзмездна финансова помощ за многофамилните жилищни сгради е създало очакване държавата да финансира изцяло обновяването. Проблемът е, че публичният ресурс няма как да бъде достатъчен за целия сграден фонд.

Затова Николов смята, че България трябва да включи банковия и частния капитал, както и дългосрочни финансови инструменти, които позволяват инвестицията да бъде изплащана постепенно. 

Сред възможните решения са преференциални кредити, държавни гаранции и механизми, които да намалят финансовата тежест за собствениците и риска за банките.

Как да се финансира обновяването на един жилищен блок?

По думите на Николов един от проблемите е, че на пазара все още липсва достатъчно добре развит механизъм за кредитиране на етажните собствености.

„Държавата трябва да създаде финансови инструменти.“

Според него собствениците не трябва задължително да осигуряват цялата инвестиция предварително. Възможни са кредити с облекчени условия и публични гаранции, които позволяват разходът да бъде разпределен за по-дълъг период. 

Той посочва и практическия проблем пред банковото кредитиране – необходимостта финансовата институция да има ясен контрагент и работещ механизъм за погасяване на кредита от етажната собственост. 

Една сграда трябва да се обновява като система

Николов е категоричен и по отношение на частичното топлоизолиране на отделни апартаменти по фасадата.

Според него правилният подход е цялостно обновяване на сградата, вместо фасадата да се превръща в своеобразен „patchwork“ от различни материали и решения.

Това позволява комплексно да бъдат решени сградната обвивка, дограмата, изолацията, топлинните мостове, инженерните системи и вентилацията.

При основно саниране икономията на енергия може да бъде значителна

В първоначалния текст се използва терминът „дълбоко обновяване“. В официалната българска версия на новата европейска директива правилният нормативен термин е „основно саниране“.

Директива (ЕС) 2024/1275 определя основното саниране като намеса, която следва принципа „енергийната ефективност на първо място“ и преобразува сградата – преди 2030 г. към сграда с близко до нулево потребление на енергия, а след 2030 г. към сграда с нулеви емисии. При определени условия намаление на потреблението на първична енергия с поне 60% също може да бъде признато за основно саниране.

Именно потенциал за енергийни спестявания до около 60% коментира и Йордан Николов при комплексно обновяване на повече компоненти и правилно решаване на топлинните мостове. 

Да не пестим точно от топлоизолацията

Като практически пример Николов посочва избора на дебелина на фасадната топлоизолация.

Правилният технически термин за споменатия в разговора „стиропор“ е експандиран полистирен (EPS).

По думите му разликата в стойността между 10 и 15 см EPS може да бъде относително малка спрямо общата цена на цялата фасадна топлоизолационна система, която включва не само изолационния материал, но и лепила, армировка, мазилки и труд. 

Затова икономията точно от компонента, чиято основна задача е да ограничи топлинните загуби, невинаги е икономически разумна в дългосрочен план.

Енергийната ефективност започва още от архитектурния проект

При новото строителство голяма част от решенията могат да бъдат заложени още преди началото на строителните работи.

Сред важните фактори Николов посочва:

• ориентацията на сградата спрямо слънцето;
• ограничаването на прегряването през лятото;
• правилното оразмеряване на топлоизолацията;
• ограничаването на топлинните мостове при колони, греди, шайби и други конструктивни елементи;
• подходящата дограма;
• осигуряването на адекватна вентилация.

 

Именно „топлинни мостове“ е правилният термин вместо грешно разпознатото словосъчетание в автоматичната транскрипция.

Добрата дограма трябва да върви с добра вентилация

Колкото по-добре е изолирана и въздухоплътна една сграда, толкова по-важно става правилното организиране на въздухообмена.

Николов обръща внимание, че поставянето на плътна дограма ограничава естествения приток на въздух и затова вентилацията трябва да бъде разглеждана като част от цялостния проект, а не като допълнение след завършването на сградата. 

От проекта и материалите до изпълнението и контрола

Високата енергийна ефективност не зависи само от дебелината на изолацията или от един конкретен материал. Необходима е последователност – проект, правилни материали, качествено изпълнение, контрол и приемане на строителните работи.

БАИС работи в тази посока чрез технически ръководства и обучения за проектанти, архитекти, технически ръководители и строителни работници в областта на топло-, хидро- и звукоизолациите.