Европейският съюз въвежда нови изисквания към енергийните характеристики на сградите, които ще окажат съществено влияние върху работата на проектантите, строителите, инвеститорите и надзорните фирми. Промените са заложени в преработената Директива (ЕС) 2024/1275 относно енергийните характеристики на сградите и са част от европейската стратегия за намаляване на въглеродните емисии и повишаване на енергийната независимост.

Темата коментира Йордан Николов, изпълнителен директор на Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС), като обръща внимание на предстоящите задължения, техническите предизвикателства и необходимите промени в българската нормативна уредба.

По думите му сградният фонд е един от най-големите потребители на енергия в Европа, като на сградите се падат около 40% от енергийното потребление в Европейския съюз.

Новата европейска политика поставя акцент не само върху отделните енергоспестяващи мерки, а върху цялостната ефективност на сградата през нейния жизнен цикъл.

Новите европейски срокове: 2028, 2030 и 2050 година

Преработената директива за енергийните характеристики на сградите влезе в сила на 28 май 2024 г., а срокът за транспонирането на основната част от разпоредбите ѝ в националното законодателство изтече на 29 май 2026 г.

Документът определя три ключови етапа:

• От 1 януари 2028 г. новите сгради, собственост на публични органи, трябва да бъдат с нулеви емисии.
• От 1 януари 2030 г. изискването обхваща всички нови сгради.
• До 2050 г. Европейският съюз цели да постигне напълно декарбонизиран сграден фонд.

Тези срокове са определени в европейската директива и изискват подготовка още на етап инвестиционно намерение и проектиране.

Energy+1

Йордан Николов подчертава, че сграда с нулеви емисии не означава сграда, която не използва енергия.

Това е сграда с много висока енергийна ефективност, минимални енергийни потребности и без емисии на въглерод от изкопаеми горива на място. Необходимата енергия трябва да се осигурява чрез подходящи нисковъглеродни или безвъглеродни решения съобразно изискванията на директивата.

Четирите основни условия за изграждане на сгради с нулеви емисии

Според изпълнителния директор на БАИС постигането на висока енергийна ефективност изисква последователен и интегриран подход.

На първо място е сградната обвивка – външни стени, покриви, прозорци и всички конструктивни елементи, през които се губи енергия. Качествената топлоизолация, подходящата дограма и правилното изпълнение на строителните детайли са основата за ограничаване на топлинните загуби.

Вторият фактор са ефективните технически инсталации за отопление, охлаждане, вентилация и битова гореща вода.

Третият е използването на възобновяеми и други допустими безвъглеродни енергийни източници. В зависимост от сградата и местоположението могат да се предвидят фотоволтаични системи, термопомпи, ефективно централно отопление или други решения.

Четвъртият елемент е интелигентното управление на енергията – автоматизация, измерване, контрол и оптимизация на работата на всички системи.

Основният принцип според Николов е първо да се намали потреблението, а след това да се осигури необходимата енергия по най-ефективния начин.

Какво се променя за архитектите и проектантите?

Новите изисквания превръщат интегрираното проектиране в ключово условие за успешното реализиране на инвестиционните проекти.

Архитектурата, конструкциите, сградната обвивка, отоплението, вентилацията, охлаждането и възможностите за производство на енергия трябва да бъдат съгласувани още в началния етап.

Проектантите трябва да предвиждат не само съответствие с нормативните показатели, но и реалното поведение на сградата при експлоатация.

Особено значение придобиват ориентацията на сградата, засенчването, въздухоплътността, предотвратяването на топлинни мостове и възможностите за разполагане на соларни инсталации.

При проектирането на отоплителните и охладителните системи трябва да се разглеждат алтернативи на изкопаемите горива, включително термопомпи и ефективни централизирани системи.

Това означава, че отделните проектни части вече не могат да се разглеждат самостоятелно. Необходимо е координирано решение, което гарантира енергийната ефективност на цялата сграда.

Строителството трябва да гарантира реалните енергийни показатели

Промените поставят нови отговорности и пред строителните компании.

Според Йордан Николов дори най-добрият проект не може да постигне заложените резултати, ако строително-монтажните работи не бъдат изпълнени качествено.

Особено внимание трябва да се отделя на топлоизолационните системи, монтажа на дограмата, прекъсването на топлинните мостове и осигуряването на въздухоплътност.

Неправилно изпълнените строителни детайли могат да доведат не само до загуби на енергия, но и до конденз, образуване на мухъл, влошаване на вътрешния микроклимат и преждевременно увреждане на материалите.

Затова са необходими подробни технически проекти, ясни количествено-стойностни сметки и ефективен контрол върху вложените продукти и изпълнението.

Важна част от процеса е и проверката на реалното енергийно потребление след въвеждането на сградата в експлоатация.

Енергийната ефективност е инвестиция, а не просто допълнителен разход

Един от основните въпроси пред инвеститорите е как новите изисквания ще повлияят върху цената на строителството.

Йордан Николов подчертава, че разходите за енергийна ефективност трябва да се разглеждат като дългосрочна инвестиция, а не единствено като увеличение на първоначалната строителна стойност.

При икономическата оценка трябва да се съпоставят разходите за проектиране, строителство и оборудване с бъдещите икономии от отопление, охлаждане и електроенергия.

Като ориентир Николов посочва възможността част от инвестициите да се възвърнат в приблизително десетгодишен период. Реалният срок обаче зависи от вида на сградата, вложените технологии, цените на енергията и начина на експлоатация.

При обновяването на съществуващи сгради той препоръчва поетапен подход, при който всяка следваща мярка трябва да надгражда предходните, без да компрометира вече постигнатите резултати.

България изостава с прилагането на европейската директива

Сериозно предизвикателство пред строителния сектор остава транспонирането на новите европейски изисквания в българското законодателство.

На 15 юли 2026 г. Европейската комисия започна процедури за нарушение срещу всички 27 държави членки заради непълното транспониране на преработената директива за енергийните характеристики на сградите.

Energy

В България Министерството на енергетиката публикува за обществено обсъждане проект за изменение на Закона за енергийната ефективност на 24 юли 2026 г.

Министерство на енергетиката

Според Николов освен законовите изменения са необходими и промени в подзаконовите нормативни актове и методиките за оценка на енергийната ефективност.

Той поставя акцент върху един съществен проблем – опасността новите изисквания да се превърнат в допълнителна административна тежест, без да водят до реални енергийни спестявания.

Като пример посочва практиката при обновяването на различни сгради да се прилагат сходни изолационни решения, независимо от климатичната зона, конструкцията и конкретните енергийни потребности.

Според него това поставя под въпрос практическата стойност на индивидуалните енергийни обследвания.

Необходими са ясна методика, сравними резултати, надеждни енергийни сертификати и цифровизирана система за проследяване на енергийните характеристики.

Соларните инсталации стават все по-важна част от новото строителство

Преработената европейска директива поставя конкретни изисквания и за използването на слънчева енергия в сградите.

За новите публични и нежилищни сгради с полезна площ над 250 кв. м срокът за разполагане на подходящи соларни инсталации е 31 декември 2026 г. За новите жилищни сгради срокът е 31 декември 2029 г., като задълженията се прилагат при предвидените техническа пригодност и икономическа и функционална осъществимост.

EUR-Lex+1

Това налага покривните конструкции и фасадите да се проектират с оглед на бъдещото разполагане на фотоволтаични или други соларни системи.

Трябва предварително да бъдат предвидени необходимите конструктивни възможности, кабелни трасета, електрически връзки и условия за безопасна експлоатация.

Йордан Николов обръща внимание, че при плътно застроени градски територии и съществуващи сгради възможностите за производство на възобновяема енергия на място често са ограничени.

Затова според него е необходимо да се насърчава развитието на местни енергийни общности, в които различни обществени, жилищни и търговски сгради могат да участват в споделени енергийни решения.

Този подход би позволил по-ефективно използване на наличните покривни площи и енергийна инфраструктура в отделните квартали.

Как трябва да се подготви българският строителен сектор?

Според Йордан Николов подготовката за новите изисквания трябва да започне още сега.

Проектантските екипи трябва да преразгледат разработваните проекти и да оценят възможностите за интегриране на възобновяеми енергийни източници, автоматизирани системи и по-ефективни решения за сградната обвивка.

Необходимо е също повишаване на квалификацията на проектанти, технически ръководители, монтажници и специалисти от строителния надзор.

Особено важен остава контролът на изпълнението – от избора и доставката на строителните материали до монтажа, настройката на техническите системи и оценката на реалните резултати.

За инвеститорите водещ критерий трябва да бъде не само първоначалната цена на строителството, а общият разход за сградата през нейния жизнен цикъл.

Основният извод на изпълнителния директор на БАИС е, че сграда с нулеви емисии не може да бъде постигната с една технология или един строителен материал. Необходими са съвместна работа между всички участници в строителния процес, качествено изпълнение и ефективно управление на сградата през целия ѝ експлоатационен живот.