Превръщането на енергийното обновяване в постоянен и предвидим процес с достъпна подкрепа за домакинствата и ясни изисквания към качеството е сред водещите задачи пред жилищната политика у нас.

Това заяви Силвия Петрова, директор на дирекция „Жилищна политика“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), по време на участието си в „Регионалния енергиен форум Пловдив 2026“.

„Фокусът е върху гражданите, които получават по-добър комфорт през зимата и лятото, ограничаване на потреблението на енергия и запазване на сградите в добро техническо състояние. Постигането на тези цели изисква съгласувани действия на държавата, общините, собствениците и професионалните участници в инвестиционния процес“, подчерта Петрова.

Резултати и настоящи проекти за саниране

Отчетените резултати и бъдещите планове по програмите за обновяване показват сериозен напредък:

• Национален план за възстановяване и устойчивост (НПВУ): Успешно са реновирани 454 многофамилни жилищни сгради с над 2,2 млн. кв. м разгъната застроена площ (РЗП). Проектите са напълно приключени и отчетени, а до края на годината предстои финализирането и на останалите сгради с приключили ремонти.

• Проекти към Българската банка за развитие (ББР): Подписани са договори за 630 жилищни сгради (близо 1,3 млн. кв. м РЗП), чието изпълнение ще продължи до 2029 г.

Добрият пример: Блок „Нова Витоша“ в гр. Свищов

Като пример за високата ефективност от мерките за енергийна ефективност бе представен блок „Нова Витоша“ в Свищов. С инвестиция от малко над 1 млн. евро са изпълнени:

• Топлоизолация на фасадите и покрива;

• Подмяна на дограма и противопожарни врати;

• Енергоспестяващо осветление в общите части.

Постигнати резултати след санирането:

1. 68% спад на годишната потребна енергия (спестени 802 243 kWh/годишно);

2. Постигнат енергиен клас „B“;

3. Намаление на въглеродните емисии ($CO_2$) с 283 тона годишно.

Финансови облекчения за домакинствата и справяне с енергийната бедност

МРРБ поставя фокус върху последователната подготовка на следващи проекти, докато текущите се изпълняват. Националният план за сградно обновяване ще осигури дългосрочната рамка и координацията между различните източници на финансиране:

• Национален план за възстановяване и устойчивост (НПВУ);

• Фонд за справедлив преход;

• Подготвяните мерки по Социалния план за климата.

Особено внимание се отделя на премахването на финансовите бариери пред гражданите и подкрепата за хората в енергийна бедност. В момента се проучват възможности за покриване на съфинансирането, така че то да не се поема директно от домакинствата.

Качество, безопасност и контрол на строителството

Силвия Петрова обърна внимание, че енергийните мерки трябва задължително да се разглеждат съвместно с:

• Техническото и конструктивно състояние на сградата;

• Пожарната безопасност и вентилацията;

• Защитата от лятно прегряване.

Ключови за дълготрайността на инвестициите са качественото обследване и проектиране, стриктният контрол при строителството и последващата поддръжка.

За форума

Форумът под надслов „Финансиране и политики за устойчиво енергийно обновяване в област Пловдив“ е организиран от Енергийна агенция – Пловдив, Областна администрация – Пловдив и Община Пловдив с цел засилване на сътрудничеството между институциите, бизнеса и гражданите.