Традиционните методи за обновяване често се оказват бавни и разрушителни. Един ефективен подход е индустриализираното обновяване, което използва методи като автоматизация, дигитализация, стандартизация, масово производство и предварително сглобяване, за да се намалят емисиите, да се гарантира по-висока прецизност, да се намалят разходите и да се ускори сглобяването на място.

Ключови данни от Директивата за енергийните характеристики на сградите подчертават неотложната необходимост от инвестиране в саниране на сгради: 

• Сградите представляват 40 % от потреблението на енергия в ЕС. 
• Над една трета от свързаните с енергетиката емисии на парникови газове в ЕС произхождат от сгради. 
• Повече от 85 % от сградите в ЕС са построени преди 2000 г., като 75 % от тях са с лоши енергийни характеристики. 

Въпреки че изграждането на енергийно ефективни сгради с нулеви емисии е от решаващо значение, неотложната необходимост от саниране на съществуващи сгради не може да бъде подценена. Пренебрегването им би застрашило целите за неутралност по отношение на климата. Устойчивото саниране също играе жизненоважна роля за справяне с енергийната бедност. Подобрената енергийна ефективност намалява разходите за комунални услуги, подобрява достъпността и подобрява условията на живот. 

Индустриализираното саниране, което е конкурентно по отношение на разходите с традиционните методи, ако се прилага сравнително определяне на разходите за жизнения цикъл, предлага значителни предимства по отношение на икономиите на CO₂ и скоростта на изпълнение.

Очаква се производствените технологии извън обекта да намалят строителните отпадъци с 10-15%, да намалят разходите и да ускорят сроковете, както за ново строителство, така и за обновяване. 

Успешни примери

Една от забележителните истории на успеха е намесата на Via Russoli в Милано, където остарял жилищен комплекс се нуждаеше от мащабно обновяване, за да отговори на съвременните стандарти за енергийна ефективност. Резултатите, постигнати в кратки срокове за строителство, са впечатляващи: от използването на фасади на биологична основа за енергийно преоборудване - произведени извън обекта и инсталирани без скеле - до внедряването на нова фотоволтаична система. Тези мерки доведоха до значително подобрение на енергийните характеристики на сградата. Специално внимание беше отделено и на обновяването на общите части, които бяха превърнати в зелени пространства за подобряване на социалното изживяване. 

В национален мащаб един забележителен пример е словенски случай, който е към края си. Проектът включва, наред с други характеристики, инсталирането на интегрирани в сградата фотоволтаични панели, които могат да бъдат монтирани на фасадите или покрива на сградата. Тези панели се предлагат в различни цветове, което гарантира, че естетиката не е компрометирана. Освен това проектът интегрира разпределителна система за вентилация и водоснабдяване, която се отоплява от термопомпи и се използва както за отопление, така и за охлаждане. Тази система е инсталирана в сглобяеми модули, прикрепени към фасадата на сградата. Модули със зелена облицовка също се прилагат както върху фасадата, така и върху покрива.  

Рамка на политиката на ЕС

В член 3 от Директивата за енергийните характеристики на сградите се изисква всяка държава — членка на ЕС, да представя национален план за саниране на всеки пет години, като следва насоките от приложение II. Тези планове трябва да очертаят, наред с другото, политики и мерки за насърчаване на модулни и индустриализирани решения за строителство и саниране на сгради, включително цели, източници на финансиране и стратегии за изпълнение.

Директивата също така насърчава основното саниране, което значително подобрява енергийната ефективност и ефективността на сградите. Поради това основното саниране е от решаващо значение за постигането на целите за декарбонизация, очертани в директивата. Държавите членки се насърчават да подкрепят мерките за основно саниране чрез финансови, фискални, административни и технически средства (член 17).